Привет на всички!

От известно време си говорим за Одеса и Украйна като цел за неколкодневна разходка. И ето, че и на това му дойде времето.
Всъщност няколко часа, преди да тръгна и аз не подозирах, че натам ще ме отвее вятъра. То бяха едни идеи за Турция или Гърция в края на сезона - Кушадасъ или Тасос, почивка на ол-инклузив или яко каране по завоите... Дори бях планирал да се включа в почистването на Рила(нищо, че досега по абсолютно никакъв начин не съм допринесъл за замърсяването и - разбирай - никога не съм се качвал по-нагоре от Самоков), и после - газ на юг...
Как да е... В четвъртък следобед през Варна минаха приятели, с които по принцип си пасваме по акъл и каране - и като гръм от ясно небе - "Заминаваме на гости на приятели в Одеса! Ако искаш - утре в 8 на първия ферибот за Калъраш..."
След кратко премисляне на ситуацията с предрешен край и без абсолютно никакво планиране, в 6 и половина сутринта изкарах мотора от гаража, минах през денонощно чейндж-бюро да сменя малко пари, и оn the road again...

Изгрева на Слънцето някъде между Добрич и Силистра:


Една наклонена кула, която от няколко години все подминавам, а ми се иска да я снимам. Кога, ако не сега, нали?!?


Порядъчно се помотахме из Силистра - все остава по нещо да се свърши в последния момент, а и както знаем плановете никога не се случват така, както сме ги мислили... По живо, по здраво към 11ч вече бяхме в Калъраш, заредихме от малко по-евтиния румънски бензин и поехме към Галац на около 120-30км.

Всъщност Одеса се намира порядъчно близко - на около 530км от българската граница. Това, което знаех за нея, е че е побратимен град с Варна от времето преди 1989г, че Иличовск им е пристанището, (както Варна и Девня), че горе-долу има какво да се види там, но естествено не очаквам нищо супер колоритно и уникално. Останах учуден, когато нашите домакини Аня и Дима ни казаха, че населението в Одеса е около 2мил..., а и впечатленията от атмосферата и мащабите доста надхвърлиха моите очаквания.
Украинците (и украинките) мога да кажа, че ги познавам донякъде - цяло лято си имам работа с туристи и екипажи оттам - хубави хора - от нашите...
Бях разглеждал преди време публикации на наши мото-туристи от Украйна, знаех горе-долу как и откъде се минават границите, бях супер впечатлен от дневниците на Джовката за Крим (полуостровът остана за следващия път - заради големите разстояния и ограниченото време), бях преглеждал отгоре-отгоре примерни маршрути за отиване и връщане (въобще не ми се нрави еднообразието)... Та така - бяхме на път към не-особено популярна и комерсиална дестинация само с джи-пи-ес (естествено, че нямах никакво време да търся хартиени карти, а ми се искаше; картата на Украйна за Ай-го-то ми беше някаква от 2008г, сваляна също тогава...)

Минахме Румъния за час и нещо с няколко бързи спирания. На границите Рум./Молдова и Молд./Украйна се мотахме близо три часа. То не беше попълване на имиграционни карти, плащане на еко-такси, митници, сверяване на номера на рамата, бележчици, печатчета, намусени и ненатаковани служителки - голямо мотане, но после разбрах, че даже сме се оттървали бързо... Друго си е ЕС и добронамерените служители (не на всякъде, но все пак).

Чакме в Молдова на няколко стотин метра от румънска и украинска земя:


Най-после в Украйна - Рени:




Вече беше късен следобед, а ни чакаха още към 300км неизвестен път. Самият път си е поносимо лош (защото навръщане се убедихме, че има и много по-лош път, даже липса на такъв на места) - морска болест да те хване от вълни и кръпки, но все пак е асфалт... и почти пълна липса на завои... Караме си както си знаем - 130-170км/ч - не бавно, но не и рисковано. Насрещните присветват, когато има полицейски пост.
Зареждаме някъде в нищото (цената тук не се вижда, но е 7.25 гривни за литър А95, което е към 1,20лв):


Адриан и Анета с ВФР-а, който може да засрами дори някои офроудъри тук:


Импровизираната ми стойка за джи-пи-ес, тъй като, естествено в бързината съм пропуснал да си взема титулярната:


Покарахме-покарахме, та и дъжд ни заваля.
Към 20ч бяхме в Одеса, нашите приятели ни посрещнаха (всъщност аз тогава се запознах с тях, а Анета и Адриан ги срещнали тази година по пътищата из България). Ядохме украински борш, печен заек, естествено пихме (доста) водка със сельодка, след като ни настаниха. Направи ми впечатление, че никой от тайфата с която се събирахме няколко вечери не си позволява да близне алкохол, ако ще кара - допустимата граница е 0.0 и никой не си и помисля да се прави на тарикат.
Накрая на вечерта прилично разхвърляхме хотелската стая и се изпънахме пред телевизора за приспиване:


На сутринта - отново дъжд - от онзи ситния, дето може да продължи с дни. Аня ни увери, че в Одеса не валяло по цял ден - да не се притесняваме - хареса ми позитивното мислене на хората там.
Ние естествено трябваше да се разхождане из града пеша, а и Крим окончателно отпадна от вариантите за шматкане - Аня и Дима имаха работа до ранния следобед...

Малко снимки в дъжда от комплекса, в който се настанихне:


пристанищата на Одеса в далечината:


мини-зоологическа градина в дискотеката:






Освен безкрайно многото цветове и фигури на приказни герои и животни навсякъде из комплекса (ако беше в България със сигурност в този си вид щеше да бъде обявен за екстремно кичозен, но на нас ни беше супер интересен и забавен), си имаше и живи лебеди, риби, папагали, маймуни...


След кафето си хванахме маршрутката за центъра и разходка по Дерибасевская.





Тук съм само на 424км от вкъщи:




Стана късно, а утре ме чака дълъг ден, така че:

Следва продължение...

Надявам се да не е било досадно, но интересното още не е започнало, дет' се вика...